Взеха най-дълбоката скална проба от земната мантия
С помощта на океански сондажен кораб учени направиха най-дълбоката дупка в канара от земната тога - на 1268 метра под дъното на Атлантическия океан и съумяха да вземат проба, съобщи Ройтерс.
Материалът разкрива състава на горната част на мантията и химическите процеси, които протичат при взаимоотношението на тази канара с морската вода при разнообразни температури, означават откривателите, представени от Българска телеграфна агенция.
Подобни процеси най-вероятно са се отразили върху появяването на живота на Земята преди милиарди години, считат те.
Мантията, която съставлява повече от 80 % от размера на Земята, е пласт от силикатни скали, ситуирани сред външната кора и извънредно горещото ядро. Достъпът до тези скали нормално е неосъществим, с изключение на в случаите, когато се разкриват тук-там на морското дъно сред постепенно движещите се плочи, които построяват повърхността на планетата ни.
Едно от тези места е подводна планина в средата на Атлантическия океан, където скали от мантията се разкриват на дъното. Тя се намира на запад от огромния Средноатлантически било, който образува границата сред Северноамериканската плоча, Евразийската и Африканската плоча.
С помощта на съоръжение на борда на кораба JOIDES Resolution откривателите са пробили скали от земната тога на към 850 метра под повърхността на океана от април до юни 2023 г. Взетата проба съдържа над 70 на 100 от скалата.
" Извлеченото количество е рекордно огромно, защото предходните опити за сондиране на тези скали бяха комплицирани. Достигано е до не повече от 200 метра дълбочина и с релативно ниско възобновяване на взетия материал. Ние стигнахме до 1268 метра, като възстановихме огромни сектори от скалите ", споделя геологът Йохан Лисенберг от Кардифския университет, Уелс. Той е водещ създател на проучването, оповестено в списание " Сайънс ".
" Досега се ограничавахме главно до проби от мантията, извлечени от морското дъно ", прибавя той. Материалът от сондажното ядро е с диаметър към 6,5 cм. " Имахме много компликации при пробиването на дупката ", сподели геологът и съавтор на проучването Андрю Маккейг от университета на Лийдс, Англия.
Учените са сложили стоманобетонна цилиндрична обшивка на най-горната част на отвора " и по-късно пробивахме ненадейно елементарно ", споделя Маккейг. Те са документирали как минерал, наименуван оливин, от сондажното ядро реагира с морската вода при разнообразни температури.
" При реакцията сред морската вода и скали от земната тога на или наоколо до дъното се отделя водород, който образува съединения като метан, а те са в основата на микробния живот. Това е една от хипотезите за произхода на живота на Земята ", споделя Лисенберг.
Пробата към момента се проучва, отбелязва Ройтерс.
Материалът разкрива състава на горната част на мантията и химическите процеси, които протичат при взаимоотношението на тази канара с морската вода при разнообразни температури, означават откривателите, представени от Българска телеграфна агенция.
Подобни процеси най-вероятно са се отразили върху появяването на живота на Земята преди милиарди години, считат те.
Мантията, която съставлява повече от 80 % от размера на Земята, е пласт от силикатни скали, ситуирани сред външната кора и извънредно горещото ядро. Достъпът до тези скали нормално е неосъществим, с изключение на в случаите, когато се разкриват тук-там на морското дъно сред постепенно движещите се плочи, които построяват повърхността на планетата ни.
Едно от тези места е подводна планина в средата на Атлантическия океан, където скали от мантията се разкриват на дъното. Тя се намира на запад от огромния Средноатлантически било, който образува границата сред Северноамериканската плоча, Евразийската и Африканската плоча.
С помощта на съоръжение на борда на кораба JOIDES Resolution откривателите са пробили скали от земната тога на към 850 метра под повърхността на океана от април до юни 2023 г. Взетата проба съдържа над 70 на 100 от скалата.
" Извлеченото количество е рекордно огромно, защото предходните опити за сондиране на тези скали бяха комплицирани. Достигано е до не повече от 200 метра дълбочина и с релативно ниско възобновяване на взетия материал. Ние стигнахме до 1268 метра, като възстановихме огромни сектори от скалите ", споделя геологът Йохан Лисенберг от Кардифския университет, Уелс. Той е водещ създател на проучването, оповестено в списание " Сайънс ".
" Досега се ограничавахме главно до проби от мантията, извлечени от морското дъно ", прибавя той. Материалът от сондажното ядро е с диаметър към 6,5 cм. " Имахме много компликации при пробиването на дупката ", сподели геологът и съавтор на проучването Андрю Маккейг от университета на Лийдс, Англия.
Учените са сложили стоманобетонна цилиндрична обшивка на най-горната част на отвора " и по-късно пробивахме ненадейно елементарно ", споделя Маккейг. Те са документирали как минерал, наименуван оливин, от сондажното ядро реагира с морската вода при разнообразни температури.
" При реакцията сред морската вода и скали от земната тога на или наоколо до дъното се отделя водород, който образува съединения като метан, а те са в основата на микробния живот. Това е една от хипотезите за произхода на живота на Земята ", споделя Лисенберг.
Пробата към момента се проучва, отбелязва Ройтерс.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ